Хайдушката билка /Betonica officinalis L, Stachys offinicalis/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Коренището на ранилиста е късо положено. Стеблото е високо до 60 см, изправено, четириръбесто, понякога разклонено в горния си дял.betonica-haidushka-bilka

Листата са срещуположни, продълговато – яйцевидни, назъбени. Приосновните листа на растението са сърцевидни, мъхести, с дълги дръжки. Стъблените листа са само два чифта, като долният чифт е с по – едри листа, а горният – с по – дребни.

Цветовете на хайдушката билка са розовочервени, двуполови, събрани в пазвите на горните листа и по върховете на стеблото в гъсти класовидни съцветия. Плодът е сух и е изграден от 4 обратно овални, почти тристенни орехчета. Обикновено цялото растение е окосмесно. Хайдушката билка цъфти от юни до септември. Свежото растение има силна, специфична миризма и горчив вкус.

Хайдушката билка е разпространена в Европа и Азия. У нас вирее по тревисти места и храсталаци в цялата страна. Билката е позната още като ранилист, рошовина, раков бодил и кестере.

Видове хайдушка билка

Съществуват около 300 вида хайдушка билка, разпространени в Европа, Азия, Африка, Австралия и Северна Америка. Освен лечебния ранилист /Stachys offinicalis/ в България виреят още германският, горският, изправеният и морският ранилист.

Морският ранилист /Stachys maritima/ е многогодишно тревисто растение, което цъфти от юни до септември. Височината на растението е от 10 до 30 см. Листата му са цели. Цветовете жълти до бели. В България морският ранилист вирее по крайморските пясъци.

Изправеният ранилист/Stachys recta/ е многогодишно тревисто растение, високо до 80 см с бледожълти цветове, събрани в прешлени. Цъфти от юли ли до август и масово се посещава от пчелите за нектар и прашец. Среща се по сухите каменисти места.

Билка Хайдушка билкаГорският ранилист /Stachys sylvatica/ е вид двусемеделно растение от семейство Устноцветни. Той е многогодишно тревисто растение, достигащо 80 см височина. Цветовете му са лилави. В умерените ширини на Северното полукълбо растението цъфти през юли и август.

Германският ранилист /Stachys germanica/ е с по–меки листа, покрити с копринени власинки, поради което са използвани често вместо марля в полеви условия. Установено е тяхното силно антисептично действие. Билката като цяло има по-меко и по-слабо действие, в сравнение с лечебния ранилист.

Лечебният и германският ранилист са била много ценени от българските хайдути, които са ги употребявали като лекарствени растения против много болести, включително за зарастване на рани, откъдето идват две от имената на билката – ранилист и хайдушка билка.

 

История на хайдушката билка

През древността хайдушка билка е била обявена за панацея. Антоний Муса, лекарят на император Август (63 пр.н.е.), бил категоричен, че билката може да изцери 47 различни болести и е особено ценна при главоболие. И до днес хайдушката билка се прилага при главоболие и като средство против лицеви болки.

Състав на хайдушка билка

Хайдушката билка съдържа до 15 % дъбилни вещества, около 0.10 % стахидрин, бетоницин и турицин, холин, горчиви вещества, малко етерично масло, сапонини, неуточнен глюкозид, смолисти вещества, минерални соли, органични киселини и каротиноиди.

Събиране и съхранение на хайдушка билка

От хайдушката билка се употребяват стръковете /Herba Betonicae/, които се берат от юни до септември. Отрязва се надземната част на растението на разстояние 25 см от върха по време на цъфтенето. Също така се берат и приземните листа и се добавят към стръковете. Не бива да се берат необлистени стъбла и такива с повредени листа.

Събраният и прочистен от примеси материал се суши в проветриви помещения, като се разстила върху плоскости или постелки на тънък пласт. Дрогата може да се изсуши и в сушилня при температура до 40 градуса. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи такива.

Миризмата на изсушените стръкове от хайдушка билка е слаба и неприятна, а вкусът на дрогата е горчив, особено на листата и коренището. Дрогата може да предизвика кихане. При манипулация със сухата дрога е добре да се слага влажна марлена маска.

Растение Хайдушка билкаПолзи от хайдушката билка

Известен факт е, че хайдушката билка възбужда апетита и подобрява храносмилането. Растението се прилага при колики, диария, при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение.

Билката помага още при виене на свят, епилепсия, хистерия, атеросклероза. Намира приложение още при ревматизъм, подагра, заболявания на жлъчните пътища. Растението се прилага успешно при астма, бронхит, стомашни киселини, срещу паразити в червата, херпес зостер.

Хайдушката билка има успокояващо действие, употребява се за облекчаване на стрес и нервно напрежение. Настойки от дрогата могат да се приемат ежедневно като релаксиращ тоник. В британската билкова медицина се счита, че ранилистът подобрява нервната функция и спира свръхактивността. Хайдушката билка е ефективна и при предменструални оплаквания и слаба памет.

Когато се комбинира с билки като черен оман и цветове на липа, растението помага при синусни главоболия и задръствания. Хайдушка билка може да се прилагаа самостоятелно или с бял равнец за спиране на кръвотечение от носа.

Според нашата народна медицина корените на хайдушката билка имат дори противораково действие. Някои народни лечители използват билката като помощно средство при рак на гърдата, белия дроб и стомаха в комбинация с други билки, които потискат действието и растежа на тумора.

Българската народна медицина счита още, че лековитото биле стимулира движението на жизнената енергия на тялото и същевременно релаксира. Хайдушката билка се нарежда в класациите сред десетте най-полезни български билки.

Тя усилва се паметта, намалява нервното напрежение при емоционални проблеми, облекчава предменструални оплаквания и главоболия от различно естество, но най вече мигрени, получени на хормонална основа в дните около цикъла.

Народна медицина с хайдушка билка

Отвара от хайдушка билка се приготвя, като 1 супена лъжица наситнена дрога се залива с 600 мл кипяща вода и ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша от течността 2-3 пъти дневно. Според друга рецепта 2 г ситно счукана билка се запарва в 800 мл вряла вода, ври 3 минути, след което кисне 1 час. Изпива се на 5 приема през деня.

Отвара от ранилист се приема при кашлица, коклюш, задух, за увеличаване на апетита, при сърдечна невроза, диария, ревматизъм, жълтеница. Счукани листа, отвари от билката и лапи заздравяват рани. Във вид на лапи ранилист се прилага още при ревматизъм, ухапване от насекоми и змии, радикулит.

Хайдушка билкаЧаят от хайдушка билка действа благоприятно при епилепсия, белодробни катари, астма и хроничен ревматизъм. Смесен с мед, облекчава страдащите от жълтеница и воднянка. Сварен с вино с 1 супена лъжица мед или козе мляко, действа при кървави храчки. С небетшекер чаят успокоява кашлицата и изхвърля храчките. Пресните корени, сварени като чай, действат слабително.

Чай от хайдушка билка може да се приготви чрез накисване на 1-2 чаени лъжички сушени листа и цветове в чаша вода за 15 минути. На ден могат да се пият по една или две чаши от този чай.

Българската народна медицина препоръчва следното лекарство против тумори: В 1.2 л кипяща вода се слагат 2 равни к.л. дървесна пепел. Сместа се оставя да ври 2-3 минути и захлупено се оставя да пренощува. На сутринта течността се прецежда, като получената течност е около 1 л.

Към нея се добавят 2 равни к.л. корени от кукуряк – изсушени и счукани и 1 равна к.л. корени от лечебен ранилист – също изсушени и счукани. След това сместа се слага да ври на слаб огън, докато остане 0.5 литра течност.

В друг съд се налива 0.5 л вода да заври и се прибавя към отварата от билките, за да стане отново 1 л, като след това ври още 3 минути. Отдръпва се от котлона и се остава похлупена за една нощ. На сутринта сместа се прецежда в две тъмни шишета по 0.5 литра. Държи се на хладно и тъмно, но не в хладилник.

От отварата се взема по 4 пъти в денонощието едно пеницилиново шишенце на 6 часа, половин час преди ядене. Лечението продължава най-малко 7 месеца, после се почива 30 дни и се прилага пак. След това може да се пие всяка година есен, зиме и напролет, а през лятото се прави почивка. Ефектът от лечението започва да се усеща на третия месец.

Вреди от хайдушката билка

Не са известни неблагоприятни ефекти от употребата на хайдушка билка, освен че в някои случаи се появява леко стомашно-чревно разстройство. Безопасността на дрогата по време на бременност и кърмене е неизвестна, затова не се препоръчва използването ѝ в такива случаи.

източник gotvach.bg